Човек на име Уве, Ото, Ханкс
" Човек на име Уве " (2012) е първият в дългата поредица бестселъри на шведския Фредрик Бакман - изстрелял се до литературния връх едвам 30-годишен и траял да натрупа милиони фенове по света със идващите си романи " Баба праща поздрави и се извинява ", " Брит-Мари беше тук ", " хокейната " трилогия - " Бьорнстад ", " Ние против всички " и " Победителите "...
Не закъсняха и екранизациите, по към този момент четири от книгите. Шведският " Човек на име Уве " стигна и до българския екран, въпреки и без доста звук. Седем години по-късно в характерен американски жанр се появява римейк на европейския филм, който " преработва " хапливия жанр на Бакман за локалния усет. От оригинала са останали едни шведски еклери и част от прозвищата на останалите персонажи. Променено в благозвучие с англосаксонския вкус е даже името на основния воин и заглавието, което може да докара до комплициране у някои фенове - към този момент е " Човек на име Ото ".
Ото е сприхаво старче, мърморко, човекомразец и буквоядец, постоянно неудовлетворен от живота, който рядко разменя реплики с другите и в никакъв случай не се усмихва. Героят не е патент на Бакман - това си е архетип в литературата, като стартираме от Чичо Скрудж и стигнем до превъзходния Мелвин Юдол на Джак Никълсън в " Колкото толкоз ". Обикновено зад вледеняващите обноски се крие сърце, което плаче да бъде стоплено - това е крайната цел и във кино лентата на Марк Форстър ( " Балът на чудовището ", " Ловецът на хвърчила ", бондовският " Спектър на утехата " ).
Том Ханкс през последните години изигра прекалено много позитивни функции и даже оперетното изпълнение на злодея Полковника в " Елвис " не може да смъкна от него ореола на наивник №1 в американското кино. Толкова по-приятно е да го забележим в амплоа, което изисква другии нюанси. По изискване сходни похоливудчени римейкове губят от силата на оригинала, само че наличието на Ханкс е ослепително.
В първите сцени нашият воин посещава строителен хипермаркет и съумява за две минути да нахока двама млади чиновници. Искат му да заплати въжето на на метър, а той взема метър и половина - това към този момент е мотив за скандал. Успява да се скара и в квартала, преди да понечи да се обеси с преди малко купеното въже в личния си хол. Намерението му проваля млада мексиканска имигрантка, която приказва с двеста думи в минута, а мъжът ѝ не умее да паркира. Мариана Тревиньо искри от сила и привлекателност в ролята на Марисол, която малко по малко разчупва бронята на своя нов комшия. Води ни през предишното му, където той е намерил щастието със брачната половинка си Соня, а след това трагично го е изгубил. Ото продължава да киселее и да опитва самоубийство, само че все нещо му пречи... и това е животът.
Във кино лентата има прекалено много ретроспекции, чиято наративна роля явно е да се даде екранно време на нехаризматичния Труман Ханкс - единият от синовете на Том. Изобщо " Човек на име Ото " е шуробаджанашка работа - брачната половинка му Рита Уилсън продуцира, а по едно време звучи и ария на другия им наследник, Чет Ханкс.
Сценарият на Дейвид Маги е прочувствен, захаросан и следва канона на коледните филми по телевизия Hallmark. Не са пропуснати стилните скрижали на многообразието - транс юноша, някогашен възпитаник на починалата брачна половинка, се намесва в новия живот на вдовеца. Все отново " Човек на име Ото " доближава дейно до сърцето на фена. Е, изгубена е сатиричната нотка на Бакман, която проблясва напълно леко. Но въпреки всичко това е умело изработен, трогателен и жизнеутвърждаващ фамилен филм, с отлично актьорско наличие и обезпечен хепиенд.
-->
Не закъсняха и екранизациите, по към този момент четири от книгите. Шведският " Човек на име Уве " стигна и до българския екран, въпреки и без доста звук. Седем години по-късно в характерен американски жанр се появява римейк на европейския филм, който " преработва " хапливия жанр на Бакман за локалния усет. От оригинала са останали едни шведски еклери и част от прозвищата на останалите персонажи. Променено в благозвучие с англосаксонския вкус е даже името на основния воин и заглавието, което може да докара до комплициране у някои фенове - към този момент е " Човек на име Ото ".
Ото е сприхаво старче, мърморко, човекомразец и буквоядец, постоянно неудовлетворен от живота, който рядко разменя реплики с другите и в никакъв случай не се усмихва. Героят не е патент на Бакман - това си е архетип в литературата, като стартираме от Чичо Скрудж и стигнем до превъзходния Мелвин Юдол на Джак Никълсън в " Колкото толкоз ". Обикновено зад вледеняващите обноски се крие сърце, което плаче да бъде стоплено - това е крайната цел и във кино лентата на Марк Форстър ( " Балът на чудовището ", " Ловецът на хвърчила ", бондовският " Спектър на утехата " ).
Том Ханкс през последните години изигра прекалено много позитивни функции и даже оперетното изпълнение на злодея Полковника в " Елвис " не може да смъкна от него ореола на наивник №1 в американското кино. Толкова по-приятно е да го забележим в амплоа, което изисква другии нюанси. По изискване сходни похоливудчени римейкове губят от силата на оригинала, само че наличието на Ханкс е ослепително.
В първите сцени нашият воин посещава строителен хипермаркет и съумява за две минути да нахока двама млади чиновници. Искат му да заплати въжето на на метър, а той взема метър и половина - това към този момент е мотив за скандал. Успява да се скара и в квартала, преди да понечи да се обеси с преди малко купеното въже в личния си хол. Намерението му проваля млада мексиканска имигрантка, която приказва с двеста думи в минута, а мъжът ѝ не умее да паркира. Мариана Тревиньо искри от сила и привлекателност в ролята на Марисол, която малко по малко разчупва бронята на своя нов комшия. Води ни през предишното му, където той е намерил щастието със брачната половинка си Соня, а след това трагично го е изгубил. Ото продължава да киселее и да опитва самоубийство, само че все нещо му пречи... и това е животът.
Във кино лентата има прекалено много ретроспекции, чиято наративна роля явно е да се даде екранно време на нехаризматичния Труман Ханкс - единият от синовете на Том. Изобщо " Човек на име Ото " е шуробаджанашка работа - брачната половинка му Рита Уилсън продуцира, а по едно време звучи и ария на другия им наследник, Чет Ханкс.
Сценарият на Дейвид Маги е прочувствен, захаросан и следва канона на коледните филми по телевизия Hallmark. Не са пропуснати стилните скрижали на многообразието - транс юноша, някогашен възпитаник на починалата брачна половинка, се намесва в новия живот на вдовеца. Все отново " Човек на име Ото " доближава дейно до сърцето на фена. Е, изгубена е сатиричната нотка на Бакман, която проблясва напълно леко. Но въпреки всичко това е умело изработен, трогателен и жизнеутвърждаващ фамилен филм, с отлично актьорско наличие и обезпечен хепиенд.
-->
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ